неустрашим като петел - кукуригу!

излезе новият парфюм на жан пол готие - "kokorico" ("кукуригу"). приятно гледане на рекламния клип.

диор отпразнува 10 години на върха

случайно ми попадна статия от списание лайф от 1957г., което отразява отбелязването на десетата годишнина от създаването на модна къща диор. списанието показва подготовката зад колисите на модното ревю на кристиан диор. надявам се да ви е интересно!

сп. лайф, том 42, бр. 9 от 4/3/1957г.

фотографии лумис диин

10 години след като неговият "ню луук" го направи известен, кристиан диор все още е едно от най-уважаваните имена в модата.

любезният 52-годишен джентълмен, прочутият кристиан диор, основава свята модна къща през 1947г. и се превъща в 'злодей' от световен мащаб. същата година, диор, умел дизайнер, солиден биснесмен и човек с невероятен нюх, той излиза на модната сцена в едно уникално следвоенно време, когато платовете са оскъдни, полите-къси, а раменете-обемни. с неговия 'ню луук' диор прави революция в женския гардероб. но успява да запази славата на своята професия и дава своето име на модна къща, която става популярна в цял свят.

сега, десет години по-късно диор все още е важна клечка в модните среди в париж.

въпреки непрестанните нападки, че моделите му старомодни, диор произвежда над 200 модела годишно и никога не е имал неуспешна колекция. син на производител на тор, диор започва като търговец на произведения на изкуството и се превръща в дизайнер, когато е на 30г. във фотографиите (вижте филма) заснети в натоварените дни преди показването на пролетната му колекция, диор е представен като умел ръководител на голяма, добре работеща организация. не е мистериозен, темпераметен гений, а весел и неуморен работник, който работи 13 часа на ден. преразглежда всеки детайл от вида на своите модели-от тях самите до тяхната походка и самият той преценява цената на техните рокли. комбинирайки таланта му на артист и на президент на корпорация, кристиан диор доказва, че е един от най стабилните мъже във франция.

ръчно изработеният лукс е голям бизнес

модната къща, която диор изгражда, има завиден финансов успех. подкрепена с 500 000$ от френския крал на текстила марсел бусак, фирмата започва с персонал от 80 души. сега има 1300, три-четвърти от които са заети директно в изработкат на дрехи. шиенето на дрехи се извършва основно на ръка. в модна къща диор, където 30 шивачки делят една шевна машина, един прост модел отнема близо 80 часа работа, а богато украсените вечерни рокли могат да отнемат и 500. днес около 60% от моделите на диор се продават на частни клиенти, другите-в специализирани магазини или на производители, които да ги копират. въпреки че оригинална на диор рокля струва около 1000$, в щатите могат да се намерят копия за по 30$. с представителства в 23 страни, модната къща се е превърнала в предприятие с оборот от 15 милиона долара годишно. етикети с нейн надпис красят парфюми, ръкавици, чорапи, бански, вратовръзки, мъжка мода-разнообразие, което му спечелва злобното прозвище 'дженеръл моторс на висшата мода'. но магията на името диор оживява два пъти всяка година, когато най-известният моден дизайнер показва своите творения.

юбер дьо живанши - елементарната частица, част трета

от л’експрес стил, публикувана 04/09/2007

символ на изчистен шик, една елегантност без превзетост, аристократичният дизайнер ни прие, за да ни припомни златната ера на висшата мода. при тази ексклузивна среща, той ни разказа за неговата мода, за това, което му е повлияло...и за неговите парфюми, тъй като парфюмерийната къща, която носи неговото име, тази година отбелязва петдесет години от своето съществуване.

към първа част

към втора част

модна къща живанши преиздава тази есен (б. 2007г.) десет от вашите митични парфюми. парфюмът важно приключение ли бе за вас?

много. моите парфюми бяха продължение на дрехите, бяха елегантността, която исках да им придам. парфюмът е един от елементите на стила. винаги съм казвал на клиентите си: „вие имате стил, персоналност, акцентирайте върху тях. и, ако живеете с даден парфюм, съхранете го, защото е част от вас самите.”

кога се впуснахте в това начинание?

дебютирахме през 1957г. по скромен начин в едно помещение, предоставено от баленсиага и само с трима души, но бях решен да създам два аромата и в същото време си казвах: „ако имаш конюшня, по-добре да имаш два коня, за да има поне един, когато ти дойде приятел”. първият е изискана вариация на момина сълза, която кръстих с частица от моето име “de” („дьо”). посветих другото на одри и го озаглавих “l’interdit”(„забраненият”). един журналист обърка разказвайки, че одри ми е забранила да използвам нейното име и затова съм го кръстил по този начин. истината е друга. мислех, че когато човек забранява нещо на децата, те искат веднага да го опитат. ето защо го кръстих „забраненият”.

избрахте одри хепбърн като символ...

одри всъщност прие да позира за ракламата и така стана първата звезда в историята, рекламно лице на парфюм. нейна снимка беше много хубава – лицето й бе покрито от преозрачен воал...

успехът бързо ли дойде?

невероятно бързо! но по това време нашата компания беше още малка: “de” и “l’interdit” бяха уникални парфюми, от които се произвеждаха едва 500 бройки на година. две години по-късно лансирахме “vétyver“ („ветивер” – б. растение, познато още като индийски троскот), нашият първи мъжки парфюм, последван от “monsieur” („господин”), смес от бергамот, лимон и лавандула. но всъщност ни трябваха дванайсет години, за да достигнем до нашия истински успех с “givenchy III” („живанши III”), един прекрасен парфюм, изграден на базата на жасмин и зюмбюл. и тогава измислих четирите ‘g’, които станаха емблема на къщата.

обичате ли да усещате вашите парфюми по улицата?

да, смятам, че това това все още е доста добър аромат. разбира се разпознавам моите парфюми и когато срещна една приятелка и казвам: „ти си с ястис (или с амариж)” (по късни парфюми, издадени през 1984 и 1991г.). имах клиенти, които обожаваха „живанши III”, които не можеха да живеят без него. имаха малки пулвелизатори в чанта си, а една от тях дори си пръскаше в устата. искаше да има дъх на „живанши III”.

какво мислите за това преиздаване?

това е чудесна идея, много добра инициатива. изпращам ги на приятели, които се радват да ги преоткрият. новите флакони са много успешни, понякога по-леки от оригиналните.

какви парфюми сте носили през вашия живот?

дълго време бях привлечен от парфюма от ветивер на мери чес, който си купувах от лондон, но беше малко по-силен. не обичам парфюми, които са много опияняващи. това, което е прекрасното в парфюма е да го усещаш. изчезва и изведнъж пак се връща, дава ви радост и вие искате още и още. след този парфюм на мери чес дълго време носих нашия „ветивер” и когато получих преиздадения парфюм бях много щастлив.

а днес?

нося „хо ханг”, тоалетна вода на баленсиага. когато си сложа няколко капки от този парфюм върху рамото си, чуствам, че кристобал баленсиага е с мен... и ме закриля.

юбер дьо живанши - елементарната частица, част втора

от л’експрес стил, публикувана 04/09/2007

символ на изчистен шик, една елегантност без превзетост, аристократичният дизайнер ни прие, за да ни припомни златната ера на висшата мода. при тази ексклузивна среща, той ни разказа за неговата мода, за това, което му е повлияло...и за неговите парфюми, тъй като парфюмерийната къща, която носи неговото име, тази година отбелязва петдесет години от своето съществуване.

към първа част

баленсиага е в основата на вашата страст, но дотогава все още не сте се срещали?

отворих модната си къща. беше голям успех и бях поканен в ню йорк и – животът е странен - отидох на парти, където срещнах един приятел, който ми каза, за моя изненада, че баленсиага е сред гостите. и там видях, малко настрани, един сам господин с тъмни очила. сърцето ми биеше лудо, казах му заеквайки, колко му се възхищавам, а той ми обясни, че също ми се възхищава как на моята възраст съм отворил модна къща. разговаряхме, покани ме на обяд на следващия ден и не спряхме да си говорим. той беше човек, който обичаше да чуства у другите истинската страст към модата. станахме големи приятели и дори заминах с него за испания. искаше да опозная страната му и да ми покаже неговите ателиета. видях го как работи, бяха невероятни моменти. забождаше с кърфица плата и можех да видя как на магия се появяваше женското тяло. ако някоя жена бе прегърбена, той можеше да я изправи само като оправи якичката. кой друг дизайнер е способен на това?

имате проект за създаване на фондация на негово име...

ще започне работа през 2009г. в селото, където е роден, близо до сан себастиан. поканиха ме да стана президент и веднага приех. кралят и кралицата на испания ни подкрепят силно. вече имаме повече от 1000 рокли и събрах почти половината колекция благодарение на няколко верни клиента. моят проблем е със събирането на булчинските рокли. испанките си предават роклите от майка на дъщеря, въпреки, че модата се мени.

търсите рокли, но и вие предоставяте такива. наскоро сте поверили на писателя доминик лапиер един ваш модел, който одри хепбърн носи във филма закуска в тифани.

това е една много хубава история. преди година, когато вечерях с доминик, който ми говореше за разпродажбата на дрехи, която се организира всяка година във флоренция за събиране на средства за строителство на училища в индия. доминик, който не е глупак, ми каза тогава: „тове е рокля на одри. няма да я продавам във флоренция, където ще и взема 10 000 евро, ще я продам при кристис, където ще струва много повече.” продължението на историята доказа, че е прав: роклята беше продадена за 850 000 евро. беше много превъзбуден докато ми казваше новината: „представяш ли си, това прави 20 училища, 15 или 20 кладенеца!” попитах след това кристис кой е победителят. тове е господин арно който я е купил, за да я остави в къща живанши, което е много елегантен жест. колкото до доминик, той замина за индия, където беше посрещнат от 50 000 деца в калкута, този известен град на радостта. навсякъде имаше големи ленти със снимки на одри, в тази красива черна рокля, която се вее от вятъра.

кога се срещнахте с одри хепбърн?

дойде да ме види в париж през 1953, тъй като искаше да я обличам за снимките на новия й филм сабрина, от били уайлдър. в началото не исках, правех своята колекция, имах осем работнички, а на нея и трябваха трийсетина рокли. но толкова настояваше: „дайте ми ги, ще имате време да ги преработите!”. накрая приех и след това във всеки нейн договор имаше клауза да бъде обличана от мен. тя вече имаше изграден стил, но се материализира, стана все по-видим, тъй като, докато работехме заедно, се разбирахме. това се превърна в една привързаност, едно необикновено приятелство. имах две големи привилегии в моя живот: одри и баленсиага.

към трета част

юбер дьо живанши - елементарната частица, част първа

от л’експрес стил, публикувана 04/09/2007

символ на изчистен шик, една елегантност без превзетост, аристократичният дизайнер ни прие, за да ни припомни златната ера на висшата мода. при тази ексклузивна среща, той ни разказа за неговата мода, за това, което му е повлияло...и за неговите парфюми, тъй като парфюмерийната къща, която носи неговото име, тази година отбелязва петдесет години от своето съществуване.

на 20 февруари тази година (б. 2007г.) юбер дьо живанши отпразнува 80 години. кой би повярвал? със синя риза, сив панталон, мокасини на бос крак, мъжът, който отваря вратите на своя салон за нес е също толкова стимулиращ и привлекателен. да срещнеш този моден гигант толкова ли е вълнуващо? но разбира се! неговият голям и луксозен дом в сен-жермен-де-пре с двор и градина е с размерите на някое от съседните министерства, а всяка стая е украсена с уникални произведения на изкуството. колкото до човека - с невероятните си ръст и памет той е готов да ни разкаже за живота си. и то какъв живот! на 17 дебютира в модата, на 25 изгражда модната си къща, на 30 се впуска в парфюмерийната индустрия. и всичко това осеяно с успех. за л’експрес стил дизайнерът раказва за неговите велики срещи и дебютите си в модата и при парфюмите.

навлезли сте в света на модата на 17 години. винаги ли сте се чувствали дизайнер?

знаете, някои страсти започват много рано. винаги съм се интересувал от мода. на 4 години си играех с платове, на 7 рисувах моите първи модели. имах майка която обичаше да се облича, освен това гледах и вестниците. много бързо ме привлече работата на кристобал баленсиага: изчистените силуети на дрехите, тяхната архитектура. на 17 реших да напусна бове, където бях роден, за да отида в париж и да се срещна с него. тогава той не ме прие, но една приятелка ме представи на жак фат. и така влязох в първата си модна къща! по това време срещнах и кристиан диор, който искаше да отвори своя модна къща няколко месеца по-късно и да ме вземе като стилист. докато чаках, отидох да работя при лусиен лелонг където научих много, но и имаше твърде много хора според мен – 2000 работнички! тогава поисках съвет от приятел, реми груо, велик моден илюстратор, който по-късно рисуваше за модна къща живанши. и той ми даде идеята да се срещан с шиапарели.

„шиап” е била един необикновен човек...

невероятен! много ектравагантна, с черна етруска прическа, покрита с бижута. тя си търсеше моделист и работих за нея в продължение на четири години. познаваше дали, кокто и се вдъхновяваше от суррелистичното течение, а в модата преставяше фантастични и нечувани модели.

защо напуснахте?
бях на 24 години и изведнъж разбрах, че освен желанието ми да уча, имах желание и да експериментирам. и реших сам да си опитам шанса.

какви бяха първите ви модели?
исках да продам моите дрехи в един бутик и започнах да създавам отделни части – блуаи, панталони, поли... за да могат жените да определят собствения си стил. дрехите бяха приети добре, но повечето ми приятели, най-вече елен лазареф (редактор на сп. ел), ме подтикнаха да започна да създавам истински колекции. това и започнах да правя следващата година.

към втора част

към трета част