от л’експрес стил, публикувана 04/09/2007
символ на изчистен шик, една елегантност без превзетост, аристократичният дизайнер ни прие, за да ни припомни златната ера на висшата мода. при тази ексклузивна среща, той ни разказа за неговата мода, за това, което му е повлияло...и за неговите парфюми, тъй като парфюмерийната къща, която носи неговото име, тази година отбелязва петдесет години от своето съществуване.
на 20 февруари тази година (б. 2007г.) юбер дьо живанши отпразнува 80 години. кой би повярвал? със синя риза, сив панталон, мокасини на бос крак, мъжът, който отваря вратите на своя салон за нес е също толкова стимулиращ и привлекателен. да срещнеш този моден гигант толкова ли е вълнуващо? но разбира се! неговият голям и луксозен дом в сен-жермен-де-пре с двор и градина е с размерите на някое от съседните министерства, а всяка стая е украсена с уникални произведения на изкуството. колкото до човека - с невероятните си ръст и памет той е готов да ни разкаже за живота си. и то какъв живот! на 17 дебютира в модата, на 25 изгражда модната си къща, на 30 се впуска в парфюмерийната индустрия. и всичко това осеяно с успех. за л’експрес стил дизайнерът раказва за неговите велики срещи и дебютите си в модата и при парфюмите.
навлезли сте в света на модата на 17 години. винаги ли сте се чувствали дизайнер?
знаете, някои страсти започват много рано. винаги съм се интересувал от мода. на 4 години си играех с платове, на 7 рисувах моите първи модели. имах майка която обичаше да се облича, освен това гледах и вестниците. много бързо ме привлече работата на кристобал баленсиага: изчистените силуети на дрехите, тяхната архитектура. на 17 реших да напусна бове, където бях роден, за да отида в париж и да се срещна с него. тогава той не ме прие, но една приятелка ме представи на жак фат. и така влязох в първата си модна къща! по това време срещнах и кристиан диор, който искаше да отвори своя модна къща няколко месеца по-късно и да ме вземе като стилист. докато чаках, отидох да работя при лусиен лелонг където научих много, но и имаше твърде много хора според мен – 2000 работнички! тогава поисках съвет от приятел, реми груо, велик моден илюстратор, който по-късно рисуваше за модна къща живанши. и той ми даде идеята да се срещан с шиапарели.
„шиап” е била един необикновен човек...
невероятен! много ектравагантна, с черна етруска прическа, покрита с бижута. тя си търсеше моделист и работих за нея в продължение на четири години. познаваше дали, кокто и се вдъхновяваше от суррелистичното течение, а в модата преставяше фантастични и нечувани модели.
защо напуснахте?
бях на 24 години и изведнъж разбрах, че освен желанието ми да уча, имах желание и да експериментирам. и реших сам да си опитам шанса.
какви бяха първите ви модели?
исках да продам моите дрехи в един бутик и започнах да създавам отделни части – блуаи, панталони, поли... за да могат жените да определят собствения си стил. дрехите бяха приети добре, но повечето ми приятели, най-вече елен лазареф (редактор на сп. ел), ме подтикнаха да започна да създавам истински колекции. това и започнах да правя следващата година.
към втора част
към трета част
Няма коментари:
Публикуване на коментар