от л’експрес стил, публикувана 04/09/2007
символ на изчистен шик, една елегантност без превзетост, аристократичният дизайнер ни прие, за да ни припомни златната ера на висшата мода. при тази ексклузивна среща, той ни разказа за неговата мода, за това, което му е повлияло...и за неговите парфюми, тъй като парфюмерийната къща, която носи неговото име, тази година отбелязва петдесет години от своето съществуване.
към първа част
баленсиага е в основата на вашата страст, но дотогава все още не сте се срещали?
отворих модната си къща. беше голям успех и бях поканен в ню йорк и – животът е странен - отидох на парти, където срещнах един приятел, който ми каза, за моя изненада, че баленсиага е сред гостите. и там видях, малко настрани, един сам господин с тъмни очила. сърцето ми биеше лудо, казах му заеквайки, колко му се възхищавам, а той ми обясни, че също ми се възхищава как на моята възраст съм отворил модна къща. разговаряхме, покани ме на обяд на следващия ден и не спряхме да си говорим. той беше човек, който обичаше да чуства у другите истинската страст към модата. станахме големи приятели и дори заминах с него за испания. искаше да опозная страната му и да ми покаже неговите ателиета. видях го как работи, бяха невероятни моменти. забождаше с кърфица плата и можех да видя как на магия се появяваше женското тяло. ако някоя жена бе прегърбена, той можеше да я изправи само като оправи якичката. кой друг дизайнер е способен на това?
имате проект за създаване на фондация на негово име...
ще започне работа през 2009г. в селото, където е роден, близо до сан себастиан. поканиха ме да стана президент и веднага приех. кралят и кралицата на испания ни подкрепят силно. вече имаме повече от 1000 рокли и събрах почти половината колекция благодарение на няколко верни клиента. моят проблем е със събирането на булчинските рокли. испанките си предават роклите от майка на дъщеря, въпреки, че модата се мени.
търсите рокли, но и вие предоставяте такива. наскоро сте поверили на писателя доминик лапиер един ваш модел, който одри хепбърн носи във филма закуска в тифани.
това е една много хубава история. преди година, когато вечерях с доминик, който ми говореше за разпродажбата на дрехи, която се организира всяка година във флоренция за събиране на средства за строителство на училища в индия. доминик, който не е глупак, ми каза тогава: „тове е рокля на одри. няма да я продавам във флоренция, където ще и взема 10 000 евро, ще я продам при кристис, където ще струва много повече.” продължението на историята доказа, че е прав: роклята беше продадена за 850 000 евро. беше много превъзбуден докато ми казваше новината: „представяш ли си, това прави 20 училища, 15 или 20 кладенеца!” попитах след това кристис кой е победителят. тове е господин арно който я е купил, за да я остави в къща живанши, което е много елегантен жест. колкото до доминик, той замина за индия, където беше посрещнат от 50 000 деца в калкута, този известен град на радостта. навсякъде имаше големи ленти със снимки на одри, в тази красива черна рокля, която се вее от вятъра.
кога се срещнахте с одри хепбърн?
дойде да ме види в париж през 1953, тъй като искаше да я обличам за снимките на новия й филм сабрина, от били уайлдър. в началото не исках, правех своята колекция, имах осем работнички, а на нея и трябваха трийсетина рокли. но толкова настояваше: „дайте ми ги, ще имате време да ги преработите!”. накрая приех и след това във всеки нейн договор имаше клауза да бъде обличана от мен. тя вече имаше изграден стил, но се материализира, стана все по-видим, тъй като, докато работехме заедно, се разбирахме. това се превърна в една привързаност, едно необикновено приятелство. имах две големи привилегии в моя живот: одри и баленсиага.
баленсиага е в основата на вашата страст, но дотогава все още не сте се срещали?
отворих модната си къща. беше голям успех и бях поканен в ню йорк и – животът е странен - отидох на парти, където срещнах един приятел, който ми каза, за моя изненада, че баленсиага е сред гостите. и там видях, малко настрани, един сам господин с тъмни очила. сърцето ми биеше лудо, казах му заеквайки, колко му се възхищавам, а той ми обясни, че също ми се възхищава как на моята възраст съм отворил модна къща. разговаряхме, покани ме на обяд на следващия ден и не спряхме да си говорим. той беше човек, който обичаше да чуства у другите истинската страст към модата. станахме големи приятели и дори заминах с него за испания. искаше да опозная страната му и да ми покаже неговите ателиета. видях го как работи, бяха невероятни моменти. забождаше с кърфица плата и можех да видя как на магия се появяваше женското тяло. ако някоя жена бе прегърбена, той можеше да я изправи само като оправи якичката. кой друг дизайнер е способен на това?
имате проект за създаване на фондация на негово име...
ще започне работа през 2009г. в селото, където е роден, близо до сан себастиан. поканиха ме да стана президент и веднага приех. кралят и кралицата на испания ни подкрепят силно. вече имаме повече от 1000 рокли и събрах почти половината колекция благодарение на няколко верни клиента. моят проблем е със събирането на булчинските рокли. испанките си предават роклите от майка на дъщеря, въпреки, че модата се мени.
търсите рокли, но и вие предоставяте такива. наскоро сте поверили на писателя доминик лапиер един ваш модел, който одри хепбърн носи във филма закуска в тифани.
това е една много хубава история. преди година, когато вечерях с доминик, който ми говореше за разпродажбата на дрехи, която се организира всяка година във флоренция за събиране на средства за строителство на училища в индия. доминик, който не е глупак, ми каза тогава: „тове е рокля на одри. няма да я продавам във флоренция, където ще и взема 10 000 евро, ще я продам при кристис, където ще струва много повече.” продължението на историята доказа, че е прав: роклята беше продадена за 850 000 евро. беше много превъзбуден докато ми казваше новината: „представяш ли си, това прави 20 училища, 15 или 20 кладенеца!” попитах след това кристис кой е победителят. тове е господин арно който я е купил, за да я остави в къща живанши, което е много елегантен жест. колкото до доминик, той замина за индия, където беше посрещнат от 50 000 деца в калкута, този известен град на радостта. навсякъде имаше големи ленти със снимки на одри, в тази красива черна рокля, която се вее от вятъра.
кога се срещнахте с одри хепбърн?
дойде да ме види в париж през 1953, тъй като искаше да я обличам за снимките на новия й филм сабрина, от били уайлдър. в началото не исках, правех своята колекция, имах осем работнички, а на нея и трябваха трийсетина рокли. но толкова настояваше: „дайте ми ги, ще имате време да ги преработите!”. накрая приех и след това във всеки нейн договор имаше клауза да бъде обличана от мен. тя вече имаше изграден стил, но се материализира, стана все по-видим, тъй като, докато работехме заедно, се разбирахме. това се превърна в една привързаност, едно необикновено приятелство. имах две големи привилегии в моя живот: одри и баленсиага.
Няма коментари:
Публикуване на коментар