юбер дьо живанши - елементарната частица, част трета

от л’експрес стил, публикувана 04/09/2007

символ на изчистен шик, една елегантност без превзетост, аристократичният дизайнер ни прие, за да ни припомни златната ера на висшата мода. при тази ексклузивна среща, той ни разказа за неговата мода, за това, което му е повлияло...и за неговите парфюми, тъй като парфюмерийната къща, която носи неговото име, тази година отбелязва петдесет години от своето съществуване.

към първа част

към втора част

модна къща живанши преиздава тази есен (б. 2007г.) десет от вашите митични парфюми. парфюмът важно приключение ли бе за вас?

много. моите парфюми бяха продължение на дрехите, бяха елегантността, която исках да им придам. парфюмът е един от елементите на стила. винаги съм казвал на клиентите си: „вие имате стил, персоналност, акцентирайте върху тях. и, ако живеете с даден парфюм, съхранете го, защото е част от вас самите.”

кога се впуснахте в това начинание?

дебютирахме през 1957г. по скромен начин в едно помещение, предоставено от баленсиага и само с трима души, но бях решен да създам два аромата и в същото време си казвах: „ако имаш конюшня, по-добре да имаш два коня, за да има поне един, когато ти дойде приятел”. първият е изискана вариация на момина сълза, която кръстих с частица от моето име “de” („дьо”). посветих другото на одри и го озаглавих “l’interdit”(„забраненият”). един журналист обърка разказвайки, че одри ми е забранила да използвам нейното име и затова съм го кръстил по този начин. истината е друга. мислех, че когато човек забранява нещо на децата, те искат веднага да го опитат. ето защо го кръстих „забраненият”.

избрахте одри хепбърн като символ...

одри всъщност прие да позира за ракламата и така стана първата звезда в историята, рекламно лице на парфюм. нейна снимка беше много хубава – лицето й бе покрито от преозрачен воал...

успехът бързо ли дойде?

невероятно бързо! но по това време нашата компания беше още малка: “de” и “l’interdit” бяха уникални парфюми, от които се произвеждаха едва 500 бройки на година. две години по-късно лансирахме “vétyver“ („ветивер” – б. растение, познато още като индийски троскот), нашият първи мъжки парфюм, последван от “monsieur” („господин”), смес от бергамот, лимон и лавандула. но всъщност ни трябваха дванайсет години, за да достигнем до нашия истински успех с “givenchy III” („живанши III”), един прекрасен парфюм, изграден на базата на жасмин и зюмбюл. и тогава измислих четирите ‘g’, които станаха емблема на къщата.

обичате ли да усещате вашите парфюми по улицата?

да, смятам, че това това все още е доста добър аромат. разбира се разпознавам моите парфюми и когато срещна една приятелка и казвам: „ти си с ястис (или с амариж)” (по късни парфюми, издадени през 1984 и 1991г.). имах клиенти, които обожаваха „живанши III”, които не можеха да живеят без него. имаха малки пулвелизатори в чанта си, а една от тях дори си пръскаше в устата. искаше да има дъх на „живанши III”.

какво мислите за това преиздаване?

това е чудесна идея, много добра инициатива. изпращам ги на приятели, които се радват да ги преоткрият. новите флакони са много успешни, понякога по-леки от оригиналните.

какви парфюми сте носили през вашия живот?

дълго време бях привлечен от парфюма от ветивер на мери чес, който си купувах от лондон, но беше малко по-силен. не обичам парфюми, които са много опияняващи. това, което е прекрасното в парфюма е да го усещаш. изчезва и изведнъж пак се връща, дава ви радост и вие искате още и още. след този парфюм на мери чес дълго време носих нашия „ветивер” и когато получих преиздадения парфюм бях много щастлив.

а днес?

нося „хо ханг”, тоалетна вода на баленсиага. когато си сложа няколко капки от този парфюм върху рамото си, чуствам, че кристобал баленсиага е с мен... и ме закриля.