жустин пикардия разкрива истината за младежта на емблематичния дизайнер преди да стане легенда. прочетете историята по-долу и след това вижте изключителните илюстрации на шанел от карл лагерфелд.
от жустин пикардия,
списание харпърс базар
хората често ме питат: "кога за пръв път започна да се интересуваш от коко шанел?" и, за да съм честна, бях очарована дълго,много преди да започна да изследвам нейната биография преди десетина години. интересът ми датира още от най – ранно детство. върху тоалетната масичка на майка ми стоеше шишенце на шанел № 5. шишенцето бе извън моя обсег, но не и от погледа ми, и от момента, в който започнах да различавам тайнствените букви и номер, знаех, че има нещо магическо в този черно-бял шифър. не съм единствената с това откритие - шанел представлява същността на всяка жена, независимо дали в аромата на парфюма й или в избора й на червено червило или в перфектната й малка черна рокля, но чуствам историята на коко преплетена по някакъв начин с моята на писател.
(...)
и така, пътят ми започва от париж на улица камбон № 31, гръбнакът на модна къща шанел, където известното огледално стълбище води от приземния етаж на входа до салона за висша мода на първия етаж и след това до личния апартамент на мадмоазел. бях посещавала сградата в края на 90-те години, когато за първи път интервюирах карл лагерфелд, но след като се връщах към нея - отново и отново, при проучване на биографията на шанел, започнах да различавам следите от жената, която бе създала това място.
вратите в апартамента са скрити в огледалните стени, а когато влезеш вътре, се чустваш толкова странно-като алиса в страната на чудестата. от другата страна на стъклото има повече огледала – всяко отразява другото, в безброй гледни точки, и един кристален полилей, дизайн на самата шанел, със скрити двойни ‘с ’ върху рамката от ковано желязо, а на върха –‘g’, габриел е нейното истинско име.
и навсякъде има доказателства за това, което е имала и това, което е изгубила. върху лавиците с кожена подвързия стоят книгите от първата й голяма любов, бой кейпъл, британски плейбой и индустриалец, починал в автомобилна катастрофа през 1919 г. (до този момент той вече е предал мадмоазел, като се е омъжил за друга жена, въпреки че афера между двамата продължава до смъртта му). на масата пред бежовото велурено канапе (възглавничките върху канапето са обшити както известните чанти на шанел) стои набор от позлатени кутии с герб, подарък от херцога на уестминстър, вторият англичанин, на когото дава сърцето си, но така и никога не се омъжва за него.
най-трогателно от всичко в този блестящ салон, където мадмоазел забавлява някои от най-прочутите мъже на века - пикасо, дали, кокто, дягилев, чърчил - са двойките животни, които се открояват като талисмани. двойка бронзови елени до камината, почти с реални размери. друга мъничка метална двойка край дивана, а зад тях вази с розови цветя, две камили на нощното шкафче, две жаби (едната от стъкло, другата от бронз), две папагалчета, направени от перли в малка скъпоценна клетка, два порцеланови коня от двете страни на опушеното огледало и две златни подпори за дърва с кучета в празното огнище.
дълго преди габриел да стане коко, тя разбира смисъла на изоставянето, и не липсват доказателства за нещастното й детството. има набор от карти таро на бюрото си, точно както ги оставя преди смъртта си на 87-годишна възраст през януари 1971 г. (сред тях е номер пет, нейното щастливо число, илюстрирана с картина на зелено дърво, чиито корени се виждат над земята), и златно разпятие.
(...)
и така, пътят ми започва от париж на улица камбон № 31, гръбнакът на модна къща шанел, където известното огледално стълбище води от приземния етаж на входа до салона за висша мода на първия етаж и след това до личния апартамент на мадмоазел. бях посещавала сградата в края на 90-те години, когато за първи път интервюирах карл лагерфелд, но след като се връщах към нея - отново и отново, при проучване на биографията на шанел, започнах да различавам следите от жената, която бе създала това място.
вратите в апартамента са скрити в огледалните стени, а когато влезеш вътре, се чустваш толкова странно-като алиса в страната на чудестата. от другата страна на стъклото има повече огледала – всяко отразява другото, в безброй гледни точки, и един кристален полилей, дизайн на самата шанел, със скрити двойни ‘с ’ върху рамката от ковано желязо, а на върха –‘g’, габриел е нейното истинско име.
и навсякъде има доказателства за това, което е имала и това, което е изгубила. върху лавиците с кожена подвързия стоят книгите от първата й голяма любов, бой кейпъл, британски плейбой и индустриалец, починал в автомобилна катастрофа през 1919 г. (до този момент той вече е предал мадмоазел, като се е омъжил за друга жена, въпреки че афера между двамата продължава до смъртта му). на масата пред бежовото велурено канапе (възглавничките върху канапето са обшити както известните чанти на шанел) стои набор от позлатени кутии с герб, подарък от херцога на уестминстър, вторият англичанин, на когото дава сърцето си, но така и никога не се омъжва за него.
най-трогателно от всичко в този блестящ салон, където мадмоазел забавлява някои от най-прочутите мъже на века - пикасо, дали, кокто, дягилев, чърчил - са двойките животни, които се открояват като талисмани. двойка бронзови елени до камината, почти с реални размери. друга мъничка метална двойка край дивана, а зад тях вази с розови цветя, две камили на нощното шкафче, две жаби (едната от стъкло, другата от бронз), две папагалчета, направени от перли в малка скъпоценна клетка, два порцеланови коня от двете страни на опушеното огледало и две златни подпори за дърва с кучета в празното огнище.
дълго преди габриел да стане коко, тя разбира смисъла на изоставянето, и не липсват доказателства за нещастното й детството. има набор от карти таро на бюрото си, точно както ги оставя преди смъртта си на 87-годишна възраст през януари 1971 г. (сред тях е номер пет, нейното щастливо число, илюстрирана с картина на зелено дърво, чиито корени се виждат над земята), и златно разпятие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар