2011 ~ fashion and style

събота, 8 октомври 2011 г.

модни идеи за есента

autumn again by gerganaalexieva

петък, 9 септември 2011 г.

неустрашим като петел - кукуригу!

излезе новият парфюм на жан пол готие - "kokorico" ("кукуригу"). приятно гледане на рекламния клип.

събота, 3 септември 2011 г.

диор отпразнува 10 години на върха

случайно ми попадна статия от списание лайф от 1957г., което отразява отбелязването на десетата годишнина от създаването на модна къща диор. списанието показва подготовката зад колисите на модното ревю на кристиан диор. надявам се да ви е интересно!

сп. лайф, том 42, бр. 9 от 4/3/1957г.

фотографии лумис диин

10 години след като неговият "ню луук" го направи известен, кристиан диор все още е едно от най-уважаваните имена в модата.

любезният 52-годишен джентълмен, прочутият кристиан диор, основава свята модна къща през 1947г. и се превъща в 'злодей' от световен мащаб. същата година, диор, умел дизайнер, солиден биснесмен и човек с невероятен нюх, той излиза на модната сцена в едно уникално следвоенно време, когато платовете са оскъдни, полите-къси, а раменете-обемни. с неговия 'ню луук' диор прави революция в женския гардероб. но успява да запази славата на своята професия и дава своето име на модна къща, която става популярна в цял свят.

сега, десет години по-късно диор все още е важна клечка в модните среди в париж.

въпреки непрестанните нападки, че моделите му старомодни, диор произвежда над 200 модела годишно и никога не е имал неуспешна колекция. син на производител на тор, диор започва като търговец на произведения на изкуството и се превръща в дизайнер, когато е на 30г. във фотографиите (вижте филма) заснети в натоварените дни преди показването на пролетната му колекция, диор е представен като умел ръководител на голяма, добре работеща организация. не е мистериозен, темпераметен гений, а весел и неуморен работник, който работи 13 часа на ден. преразглежда всеки детайл от вида на своите модели-от тях самите до тяхната походка и самият той преценява цената на техните рокли. комбинирайки таланта му на артист и на президент на корпорация, кристиан диор доказва, че е един от най стабилните мъже във франция.

ръчно изработеният лукс е голям бизнес

модната къща, която диор изгражда, има завиден финансов успех. подкрепена с 500 000$ от френския крал на текстила марсел бусак, фирмата започва с персонал от 80 души. сега има 1300, три-четвърти от които са заети директно в изработкат на дрехи. шиенето на дрехи се извършва основно на ръка. в модна къща диор, където 30 шивачки делят една шевна машина, един прост модел отнема близо 80 часа работа, а богато украсените вечерни рокли могат да отнемат и 500. днес около 60% от моделите на диор се продават на частни клиенти, другите-в специализирани магазини или на производители, които да ги копират. въпреки че оригинална на диор рокля струва около 1000$, в щатите могат да се намерят копия за по 30$. с представителства в 23 страни, модната къща се е превърнала в предприятие с оборот от 15 милиона долара годишно. етикети с нейн надпис красят парфюми, ръкавици, чорапи, бански, вратовръзки, мъжка мода-разнообразие, което му спечелва злобното прозвище 'дженеръл моторс на висшата мода'. но магията на името диор оживява два пъти всяка година, когато най-известният моден дизайнер показва своите творения.

четвъртък, 1 септември 2011 г.

юбер дьо живанши - елементарната частица, част трета

от л’експрес стил, публикувана 04/09/2007

символ на изчистен шик, една елегантност без превзетост, аристократичният дизайнер ни прие, за да ни припомни златната ера на висшата мода. при тази ексклузивна среща, той ни разказа за неговата мода, за това, което му е повлияло...и за неговите парфюми, тъй като парфюмерийната къща, която носи неговото име, тази година отбелязва петдесет години от своето съществуване.

към първа част

към втора част

модна къща живанши преиздава тази есен (б. 2007г.) десет от вашите митични парфюми. парфюмът важно приключение ли бе за вас?

много. моите парфюми бяха продължение на дрехите, бяха елегантността, която исках да им придам. парфюмът е един от елементите на стила. винаги съм казвал на клиентите си: „вие имате стил, персоналност, акцентирайте върху тях. и, ако живеете с даден парфюм, съхранете го, защото е част от вас самите.”

кога се впуснахте в това начинание?

дебютирахме през 1957г. по скромен начин в едно помещение, предоставено от баленсиага и само с трима души, но бях решен да създам два аромата и в същото време си казвах: „ако имаш конюшня, по-добре да имаш два коня, за да има поне един, когато ти дойде приятел”. първият е изискана вариация на момина сълза, която кръстих с частица от моето име “de” („дьо”). посветих другото на одри и го озаглавих “l’interdit”(„забраненият”). един журналист обърка разказвайки, че одри ми е забранила да използвам нейното име и затова съм го кръстил по този начин. истината е друга. мислех, че когато човек забранява нещо на децата, те искат веднага да го опитат. ето защо го кръстих „забраненият”.

избрахте одри хепбърн като символ...

одри всъщност прие да позира за ракламата и така стана първата звезда в историята, рекламно лице на парфюм. нейна снимка беше много хубава – лицето й бе покрито от преозрачен воал...

успехът бързо ли дойде?

невероятно бързо! но по това време нашата компания беше още малка: “de” и “l’interdit” бяха уникални парфюми, от които се произвеждаха едва 500 бройки на година. две години по-късно лансирахме “vétyver“ („ветивер” – б. растение, познато още като индийски троскот), нашият първи мъжки парфюм, последван от “monsieur” („господин”), смес от бергамот, лимон и лавандула. но всъщност ни трябваха дванайсет години, за да достигнем до нашия истински успех с “givenchy III” („живанши III”), един прекрасен парфюм, изграден на базата на жасмин и зюмбюл. и тогава измислих четирите ‘g’, които станаха емблема на къщата.

обичате ли да усещате вашите парфюми по улицата?

да, смятам, че това това все още е доста добър аромат. разбира се разпознавам моите парфюми и когато срещна една приятелка и казвам: „ти си с ястис (или с амариж)” (по късни парфюми, издадени през 1984 и 1991г.). имах клиенти, които обожаваха „живанши III”, които не можеха да живеят без него. имаха малки пулвелизатори в чанта си, а една от тях дори си пръскаше в устата. искаше да има дъх на „живанши III”.

какво мислите за това преиздаване?

това е чудесна идея, много добра инициатива. изпращам ги на приятели, които се радват да ги преоткрият. новите флакони са много успешни, понякога по-леки от оригиналните.

какви парфюми сте носили през вашия живот?

дълго време бях привлечен от парфюма от ветивер на мери чес, който си купувах от лондон, но беше малко по-силен. не обичам парфюми, които са много опияняващи. това, което е прекрасното в парфюма е да го усещаш. изчезва и изведнъж пак се връща, дава ви радост и вие искате още и още. след този парфюм на мери чес дълго време носих нашия „ветивер” и когато получих преиздадения парфюм бях много щастлив.

а днес?

нося „хо ханг”, тоалетна вода на баленсиага. когато си сложа няколко капки от този парфюм върху рамото си, чуствам, че кристобал баленсиага е с мен... и ме закриля.

юбер дьо живанши - елементарната частица, част втора

към първа част

баленсиага е в основата на вашата страст, но дотогава все още не сте се срещали?

отворих модната си къща. беше голям успех и бях поканен в ню йорк и – животът е странен - отидох на парти, където срещнах един приятел, който ми каза, за моя изненада, че баленсиага е сред гостите. и там видях, малко настрани, един сам господин с тъмни очила. сърцето ми биеше лудо, казах му заеквайки, колко му се възхищавам, а той ми обясни, че също ми се възхищава как на моята възраст съм отворил модна къща. разговаряхме, покани ме на обяд на следващия ден и не спряхме да си говорим. той беше човек, който обичаше да чуства у другите истинската страст към модата. станахме големи приятели и дори заминах с него за испания. искаше да опозная страната му и да ми покаже неговите ателиета. видях го как работи, бяха невероятни моменти. забождаше с кърфица плата и можех да видя как на магия се появяваше женското тяло. ако някоя жена бе прегърбена, той можеше да я изправи само като оправи якичката. кой друг дизайнер е способен на това?

имате проект за създаване на фондация на негово име...

ще започне работа през 2009г. в селото, където е роден, близо до сан себастиан. поканиха ме да стана президент и веднага приех. кралят и кралицата на испания ни подкрепят силно. вече имаме повече от 1000 рокли и събрах почти половината колекция благодарение на няколко верни клиента. моят проблем е със събирането на булчинските рокли. испанките си предават роклите от майка на дъщеря, въпреки, че модата се мени.

търсите рокли, но и вие предоставяте такива. наскоро сте поверили на писателя доминик лапиер един ваш модел, който одри хепбърн носи във филма закуска в тифани.

това е една много хубава история. преди година, когато вечерях с доминик, който ми говореше за разпродажбата на дрехи, която се организира всяка година във флоренция за събиране на средства за строителство на училища в индия. доминик, който не е глупак, ми каза тогава: „тове е рокля на одри. няма да я продавам във флоренция, където ще и взема 10 000 евро, ще я продам при кристис, където ще струва много повече.” продължението на историята доказа, че е прав: роклята беше продадена за 850 000 евро. беше много превъзбуден докато ми казваше новината: „представяш ли си, това прави 20 училища, 15 или 20 кладенеца!” попитах след това кристис кой е победителят. тове е господин арно който я е купил, за да я остави в къща живанши, което е много елегантен жест. колкото до доминик, той замина за индия, където беше посрещнат от 50 000 деца в калкута, този известен град на радостта. навсякъде имаше големи ленти със снимки на одри, в тази красива черна рокля, която се вее от вятъра.

кога се срещнахте с одри хепбърн?

дойде да ме види в париж през 1953, тъй като искаше да я обличам за снимките на новия й филм сабрина, от били уайлдър. в началото не исках, правех своята колекция, имах осем работнички, а на нея и трябваха трийсетина рокли. но толкова настояваше: „дайте ми ги, ще имате време да ги преработите!”. накрая приех и след това във всеки нейн договор имаше клауза да бъде обличана от мен. тя вече имаше изграден стил, но се материализира, стана все по-видим, тъй като, докато работехме заедно, се разбирахме. това се превърна в една привързаност, едно необикновено приятелство. имах две големи привилегии в моя живот: одри и баленсиага.

към трета част

юбер дьо живанши - елементарната частица, част първа

от л’експрес стил, публикувана 04/09/2007

символ на изчистен шик, една елегантност без превзетост, аристократичният дизайнер ни прие, за да ни припомни златната ера на висшата мода. при тази ексклузивна среща, той ни разказа за неговата мода, за това, което му е повлияло...и за неговите парфюми, тъй като парфюмерийната къща, която носи неговото име, тази година отбелязва петдесет години от своето съществуване.

на 20 февруари тази година (б. 2007г.) юбер дьо живанши отпразнува 80 години. кой би повярвал? със синя риза, сив панталон, мокасини на бос крак, мъжът, който отваря вратите на своя салон за нес е също толкова стимулиращ и привлекателен. да срещнеш този моден гигант толкова ли е вълнуващо? но разбира се! неговият голям и луксозен дом в сен-жермен-де-пре с двор и градина е с размерите на някое от съседните министерства, а всяка стая е украсена с уникални произведения на изкуството. колкото до човека - с невероятните си ръст и памет той е готов да ни разкаже за живота си. и то какъв живот! на 17 дебютира в модата, на 25 изгражда модната си къща, на 30 се впуска в парфюмерийната индустрия. и всичко това осеяно с успех. за л’експрес стил дизайнерът раказва за неговите велики срещи и дебютите си в модата и при парфюмите.

навлезли сте в света на модата на 17 години. винаги ли сте се чувствали дизайнер?

знаете, някои страсти започват много рано. винаги съм се интересувал от мода. на 4 години си играех с платове, на 7 рисувах моите първи модели. имах майка която обичаше да се облича, освен това гледах и вестниците. много бързо ме привлече работата на кристобал баленсиага: изчистените силуети на дрехите, тяхната архитектура. на 17 реших да напусна бове, където бях роден, за да отида в париж и да се срещна с него. тогава той не ме прие, но една приятелка ме представи на жак фат. и така влязох в първата си модна къща! по това време срещнах и кристиан диор, който искаше да отвори своя модна къща няколко месеца по-късно и да ме вземе като стилист. докато чаках, отидох да работя при лусиен лелонг където научих много, но и имаше твърде много хора според мен – 2000 работнички! тогава поисках съвет от приятел, реми груо, велик моден илюстратор, който по-късно рисуваше за модна къща живанши. и той ми даде идеята да се срещан с шиапарели.

„шиап” е била един необикновен човек...

невероятен! много ектравагантна, с черна етруска прическа, покрита с бижута. тя си търсеше моделист и работих за нея в продължение на четири години. познаваше дали, кокто и се вдъхновяваше от суррелистичното течение, а в модата преставяше фантастични и нечувани модели.

защо напуснахте?
бях на 24 години и изведнъж разбрах, че освен желанието ми да уча, имах желание и да експериментирам. и реших сам да си опитам шанса.

какви бяха първите ви модели?
исках да продам моите дрехи в един бутик и започнах да създавам отделни части – блуаи, панталони, поли... за да могат жените да определят собствения си стил. дрехите бяха приети добре, но повечето ми приятели, най-вече елен лазареф (редактор на сп. ел), ме подтикнаха да започна да създавам истински колекции. това и започнах да правя следващата година.

към втора част

към трета част

сряда, 31 август 2011 г.

мосю елбаз танцува за ланвен, есен/зима 2011/2012

супермоделите ракел цимерман и карън елсън показват накои страхотни движения под звуците на песента на питбул "i know you want me" ("знам, че ме искаш") в новия рекламен клип на модна къща ланвен.

ракел цимерман, карън елсън, лоуел таучин и мило спайкърс
за ланвен
колекция есен/зима 2011/2012
фотография стивън майзъл

понеделник, 18 юли 2011 г.

тайният живот на коко шанел - част втора

жустин пикардия разкрива истината за младежта на емблематичния дизайнер преди да стане легенда. прочетете историята по-долу и след това вижте изключителните илюстрации на шанел от карл лагерфелд.

от жустин пикардия,
списание харпърс базар

към първа част
но много други неща са скрити, на стотици мили от улица камбон, в обазин, отдалечено цистерцианско абатство от 12 век, високо в хълмовете на корез, където характерът на габриел е оформен от монахините, които я отглеждат. шанел никога не забравя годините си в обазин, където живее между 11-тата и 18-тата си година, в дом за сираци, управляван от сестрите на конгрегацията на свещеното сърце на мария. нейният баща, безотговорен амбулантен търговец, винаги в движение, оставя трите си дъщери там след смъртта на майка им от туберкулоза и изчезва завинаги.

монахините, които все още живеят в обазин са по-заети с почитането на бога, отколкото да посрещат модни журналисти, все пак бяха достатъчно любезни и ми позволиха да ги посетя, като спазвам техните правила за мълчние и молитва. габриел идва тук с двете си сестри, през февруари 1895. пристигнам по същото време на годината, горчиво студен сезон, когато зимата все още не е разхлабила хватката си върху планината. само няколко от монахините са останали, а сираците отдавна са изчезнали. въпреки това техните общежития са останали недокоснати - железни детски легла наредени до белите стените, а над леглата висят разпятия.

тук вървях, съзерцавайки какво означава да бъдеш отхвърлен, в търсене на сърцето на шанел. вътре в абатството, сама в залеза на зимата, прекарах часове, взирайки се в детайлите на средновековни стъклописи - мистериозна геометрия, която изглежда зловещо като известниото лого с две ‘с’. след това се изкачих по тъмните стълби отвъд олтара, по дълъг коридор, който се спуска по дължина на манастира, в които средновековни монаси са редили сложни мозайки от звезди с пет лъча и листенца - квинтесенция на проектите на шанел.

когато напуснах обазин, не намерих чудотворно решение за нещастието, а изпитвах дълбоко съчувствие за това, което шанел може да е научила там. след като е изоставена, тя израства в атмосфера на силно изразен аскетизъм, където молитвата и наказание съществували рамо до рамо. в обазин се е научила да шие, което и помага да си намери работа като шивачка в един провинциален град. но също така тя е уловила суровата красота на нейното обкръжение и го трансформира в хода на кариерата си в нейн подпис. в черно-белите одежди на монахините се проявяват в сдържаната, но и феерична мода, така характерна черта на шанел. техните броеници, кръстове и вериги са преобразени в перли и бижута, които са по-значителни, от самите аксесоари.

освен това, шанел също показва героични качества, които я правят толкова успешна: прозорливостта да превърне черното, цвят на траур, в символ на независимост, свобода и сила и смелостта да продължи да работи, дори когато любовта я предава. тя също не е безгрешна, разбира се, както и всички завладяващи герои: твърда и безмилостна и в грешка понякога, както монахините, които са я възпитали. но тя също така е уязвима достатъчно, за да скърби за тези, които е загубила и е вярна към мъжете, който са я остави, включително баща й, когото никога не вижда отново. къде ли е отишъл той, или поне в приказката,която разказа в зряла възраст (една от многото истории, които изграждат толкова много слоеве на мита)? за америка, обетованата земя, за да намери късмета си. не е стигнал до там, разбира се - пътят му е приключил в неизвестен пиянски бар на селските пазари. но дъщеря му стига, и америка й аплодира, от бряг до бряг. излизайки от дебелите стени на сиропиталището, през париж по целия път до горен манхатън и холивуд хилс, габриел шанел показа, че една жена не трябва да се определя от мъжете, които я желаят и изоставят. защото в края на краищата, шанел е изцяло нейно собствено творение, което търси съвършенството в моделите си до най-последния ден от живота си.

петък, 15 юли 2011 г.

тайният живот на коко шанел - част първа

хората често ме питат: "кога за пръв път започна да се интересуваш от коко шанел?" и, за да съм честна, бях очарована дълго,много преди да започна да изследвам нейната биография преди десетина години. интересът ми датира още от най – ранно детство. върху тоалетната масичка на майка ми стоеше шишенце на шанел № 5. шишенцето бе извън моя обсег, но не и от погледа ми, и от момента, в който започнах да различавам тайнствените букви и номер, знаех, че има нещо магическо в този черно-бял шифър. не съм единствената с това откритие - шанел представлява същността на всяка жена, независимо дали в аромата на парфюма й или в избора й на червено червило или в перфектната й малка черна рокля, но чуствам историята на коко преплетена по някакъв начин с моята на писател.
(...)
и така, пътят ми започва от париж на улица камбон № 31, гръбнакът на модна къща шанел, където известното огледално стълбище води от приземния етаж на входа до салона за висша мода на първия етаж и след това до личния апартамент на мадмоазел. бях посещавала сградата в края на 90-те години, когато за първи път интервюирах карл лагерфелд, но след като се връщах към нея - отново и отново, при проучване на биографията на шанел, започнах да различавам следите от жената, която бе създала това място.

вратите в апартамента са скрити в огледалните стени, а когато влезеш вътре, се чустваш толкова странно-като алиса в страната на чудестата. от другата страна на стъклото има повече огледала – всяко отразява другото, в безброй гледни точки, и един кристален полилей, дизайн на самата шанел, със скрити двойни ‘с ’ върху рамката от ковано желязо, а на върха –‘g’, габриел е нейното истинско име.

и навсякъде има доказателства за това, което е имала и това, което е изгубила. върху лавиците с кожена подвързия стоят книгите от първата й голяма любов, бой кейпъл, британски плейбой и индустриалец, починал в автомобилна катастрофа през 1919 г. (до този момент той вече е предал мадмоазел, като се е омъжил за друга жена, въпреки че афера между двамата продължава до смъртта му). на масата пред бежовото велурено канапе (възглавничките върху канапето са обшити както известните чанти на шанел) стои набор от позлатени кутии с герб, подарък от херцога на уестминстър, вторият англичанин, на когото дава сърцето си, но така и никога не се омъжва за него.

най-трогателно от всичко в този блестящ салон, където мадмоазел забавлява някои от най-прочутите мъже на века - пикасо, дали, кокто, дягилев, чърчил - са двойките животни, които се открояват като талисмани. двойка бронзови елени до камината, почти с реални размери. друга мъничка метална двойка край дивана, а зад тях вази с розови цветя, две камили на нощното шкафче, две жаби (едната от стъкло, другата от бронз), две папагалчета, направени от перли в малка скъпоценна клетка, два порцеланови коня от двете страни на опушеното огледало и две златни подпори за дърва с кучета в празното огнище.

дълго преди габриел да стане коко, тя разбира смисъла на изоставянето, и не липсват доказателства за нещастното й детството. има набор от карти таро на бюрото си, точно както ги оставя преди смъртта си на 87-годишна възраст през януари 1971 г. (сред тях е номер пет, нейното щастливо число, илюстрирана с картина на зелено дърво, чиито корени се виждат над земята), и златно разпятие.

към втора част

четвъртък, 7 юли 2011 г.

fun fact of the day

за изобретател на сутиена се смята мери фелбс. на младата нюйоркчанка толкова й било писнало комбинезонът й постоянно да се показва, когато носи дантелени ризи, че взела ножицата и "изобретила" първия сутиен, който по-късно патентовала.
но и в този случай фразата "няма нищо ново под слънцето" може да се окаже вярна. през 2008г. при разкопки на най-древното викингско селище, бирка, днешна швеция, се оказало, че жените в древността също са носели сутиени "направени да повдигат и да оформят". според археолога аника ларсон е много вероятно да са се провеждали и модни ревюта на бельо, изпреварвайки това на виктория сикрит с повече от 1000 години!

сряда, 6 юли 2011 г.

бил блас: какво харесвам и какво не харесвам чак толкова у жените

не харесвам.

1. жена, която говори за диети през цялото време.
2. жена, която решава кръстословици с химикалка.
3. жена, която върви бавно и се обяснява.
4. жена, чийто парфюм е прекалено силен за визията й.
5. жена, която не може да подмине огледало, без да се огледа в него.
6. жена, която не би клюкарствала.
7. жена, която се притеснява, че ще си намокри косата в дъжда.
8. жена, която не би признала, че чете евтини новели.
9. жена, която не би похарчила последните си пари за парфюм.

харесвам.
1. жена, която изглежда, че те слуша, дори и да не е така.
2. жена, която обича добрия хумор.
3. жена, която може да постигне невероятна визия точно за 15 минути.
4. жена, която може да ругае на 5 езика.
5. жена, която би предпочела бяло вино пред почти всичко.
6. жена, която танцува страхотно.
7. жена, която яде много.
8. жена, която не плаче на сватби.
9. жена, която обича дрехи, но не говори за тях.
10. жена, която би похарчила последните си пари за парфюм. надявам се, за моя

рекламна кампания на парфюма bill blass by bill blass, 1978г.

picture of the day

lanvin my sin, 1964

вторник, 7 юни 2011 г.

quote of the day

когато се колебаеш, носи червено.
бил блас

събота, 4 юни 2011 г.

5 модни урока от ланвен

модата на е интелектуално упражнение. това е да създаваш желание.

прагматик по природа, албер елбаз, създава дрехи, съответстващи на начина на живот, който водят дамите. зад успеха на модния гигант ланвен стоят няколко правила, които са едновременно поучителни и вдъхновяващи.

1. начинът, по който се обличате, трябва да отговаря на вашия характер
"жените са могъщи; тяхната сила идва отвътре. имат нужда от гардероб, които да им позволява да бъдат такива, каквито са, а не такива, каквито модните дизайнери смятат, че трябва да бъдат. ето защо се наблюдава тенденция към завръщане на удобните дрехи и като казвам това, нямам предвид нещо скучно. вижте например блейк лайвли, която харесва рокли, с които може да се разхожда. това е прагмацизмът в работата. в действителност обаче много малко хора водят светски живот. ето например моят живот се върти между зеленчуци на пара и пица хът. така че трябва да има облекла за офиса, за вкъщи и за спорт."

2. избирайте удобни дрехи
"живеем във времена, в които човек буквално може да купи своето собствено тяло - различни гърди, нов цвят на косата, дори плосък стомах. повярвайте, не защитавам това! но жените искат да се изфукат. това ме кара да мисля, че трябва да работя като пластичен хирург и да подчертая даденостите на жената като добавя цвят и като променя кройката. жената може да се движи спокойно в дрехите си, а не да се чуства като в капан."

3. купувайте модели от висшата мода на достъпни цени
"толкова много жени, които съм срещал, искат да си купят нашите дрехи, но не могат да си го позволят. затова направихме линия за h&m, която е също толкова луксозна, колкото колекциите на ланвен. става въпрос повече до поддържане на отношението към стила, отколкото да харчите много пари. изчакайте за дреха, която отговаря на вашия стил вместо да търсите изгодна сделка."

4. вярвайте на огледалото
"дизайнерите и модните редактори могат да ви дават съвети как да се обличате, но накрая огледалото никога не лъже. спрете и се огледайте достатъчно дълго в него и то ще разкрие кое точно е подходящо за вас. това е коварен, но важен момент. ако пазарувате и се харесате в ярко розов тоалет, насладете се на момента. насладете се на желанието да го купите. вярвайте във вашата интуиция, а не на някакви чужди стандарти."

5. купувайте обувки, с които можете да ходите
"за колекцията пролет/ лято 2011 създадож всичките тези обувки на високи токчета. исках моделите да ходят по подиума с увереност и сила. но когато една по една зпочнаха да се спъват, видях ужаса в лицата им. затова им казах да си обуят ниски обувки. и изведнъж всичко изглеждаше както трябва. телата се движеха уверено, дрехите изглеждаха по-разчупено, а жените изглеждаха по-чуствено от всякога, само защото носеха удобни обувки.

за списание in style

петък, 3 юни 2011 г.

designers' costume drama

те вдъхновяват жените как да се обличат всеки ден. списание харпърс базар обърна монетата и накара някои от най - големите имена в модата да се въплътят в избрани от тях персонажи.

"приятно ми е да играя фред астер, но ми е малко неудобно, защото той имаше изключителна елегантност и тялото ми е малко по атлетично" - джорджо армани

фред астер и джинджър роджърс танцуват цяла нощ.

"не вярвам силно в приказки. смятам, че всяка жена трябва да се бори силно за своя щастлив край. въпреки това, приятно е понякога да се обличаш като принцеса." - донатела версаче

принцесата и граховото зърно.

"вярвате или не, обичам рап!" - карл лагерфелд

дизайнерът знае едно и две неща за изисканата опаковка.

"магичният романтичен и приказен свят на пиеро е вдъхновение" - алесандра факинети

главният дизайнер на валентино е лунатик.

"грейс кели играе моден редактор на базар с гардероб, за който повечето модни редактори биха убили днес" - майкъл корс

прозорец към двора на алфред хичкок

"начинът, по който се променят сезоните днес е начинът, по който се променя модата - и аз съм ураганът" - дона карън

силата на природата

"ако днес бях продуцент в холивуд, джеймс бонд щеше да е жена и щях да го кръстя джейн бомб" - албер елмаз

"всеки път като излизаме об;ечени за хелоуин, хората си мислят, че сме облечени като the breakfast club. но не сме!" - кейт и лаура маливи

scaredy - cats от родарте.

"вярвам в това, да се носиш по вятъра. това означава свобода." - роберто кавали

целувката на ред бътлър и скарлет охара

понеделник, 30 май 2011 г.

photo of the day

кейт мос и джон галиано

париж, 1993г.

фотография роксан лоуит

fun fact of the day

първата седмица на модата се е състояла в ню йорк през 1943. идеята за това събитие, наричано по-рано седмица на пресата, е на модния журналист елеонор ламбер, за да се популяризират американските модни дизайнери. париж приема идеята на елеонор и организира своята седмица на модата през 1973.

неделя, 29 май 2011 г.

долче и габана за списание "тен мен"

долче и габана

интервю за сп. тен мен

фотографии тери ричардсън

източник www.swide.com

*вашата първа работа в модната индустрия?

дд/сг: и двамата започнахме като асистенти в модно студио. беше много отдавна. един ден, когато бяхме на маса, решихме да започнем нашето приключение. ценим много това време от нашия живот, това беше време на много надежди и очаквания. твърдо вярвахме, че можем да го направим и ето ни днес, 25 години по-късно.

*модата за вас е...?

дд/сг: по-голямата част от живота ни.

*носите ли понякога своите собствените си дрехи?

дд: винаги! иначе как ще разберем как стои една дреха, как ще тестваме материята, кройката и пропорциите? пуснахме мъжка линия през 1990 именно заради това, защото искахме да носим нещо, което харесваме.

сг: аз също съм голям почитател!!!!! толкова съм свикнал да нося мъжката серия на долче и габана, че не се чуствам удобно в никакви други дрехи, въпреки че, особено през лятото, понякога нося други марки.

*какво ви вдъхновява?

дд: всичко: нашите корени, сицилия, средиземието. но и филмите, фотографията, изкуството.

сг: също така музиката и нейните изпълнители. основно се вдъхновяваме от ежедневието ни и от хората, които ни заобикалят. нашата работа изисква да можем да предвидим и да доставим на хората това, което ще искат да носят.

*можете ли да правите няколко неща едновременно?

сг: трябва, иначе няма да мога да работя тази работа.

дд: трябва да сте тези дни, защото животът е толкова забързан. аз съм по-спокоен човек и бих искал да имам повече време да се посветя на всеки проект, един по един, без да се препокриват и да се налага да тичаме напред - назад.

*какво мислите за начина, по който се обличат хората?

сг: уважавам много как се обличат хората. обичам да гледам и да се вдъхновявам. винаги се опитвам да разбера даден човек чрез начина, по който той се облича.

дд: виждам много хора навън с невероятен вкус към дрехите и това прозира в техния уникален и индивидуален стил. обичам да гледам тези хора.

*далас или дайнасти? сю елън или алексис?

дд/сг: алексис. обичаме джоан колинс. някои от нейните тоалети от 80-те са запомнящи се.

*вярвате ли в здравословната конкуренция?
дд: определено, трябва да има конкуренция, за да ставаме по- добри...

сг: ...стига да е почтена.